Чета едни мисли относно трейдинга, които съм си записал преди време от книгата “Trading in The Zone: Maximizing Performance With Focus and Discipline” от Ari Kiev и в един момент сигурно ще прехвърля всички тук, но сега, набързо, нещо, което силно усетих като важно в момента:

Loss aversion or trading not to lose, often masked as perfectionism -> *bad behavior!* The trader, trapped in her own self-protective habits, is afraid to put more on the line or go for broke. As a result, when a loss strikes, the trader loses more confidence than if she was not engaged in this perfectionism trading. The trader avoids the uncomfortable feeling rather than trying to maximize his trades. He has no concepts of stretching himself and trading in terms of larger targets. He can learn to play to win, but there is no way of doing it that is comfortable.

или на български:

Избягване на загуби или търговия така, че да не губиш, често маскирано като перфекционизъм -> това е *лошо поведение!* Трейдърът, хванат в своите собствени защитни навици, се страхува да заложи повече или да рискува да банкрутира. В резултат на това, когато дойде загуба, трейдърът губи повече увереност отколкото ако не беше действал по този “перфекционистки” начин. Трейдърът избягва некомфортното чувство вместо да се опита да максимизира сделките си. Той няма разбиране за това, че трябва да разшири себе си и сделките си като си поставя по-големи цели. Възможно е да се научи как да трейдва печелившно, но няма начин това да се случи по комфортен начин.

С други думи – докато не промениш себе си не действаш смело, извън комфортната си зона, няма как да си успешен в тоя бизнес. Това се връзва с една друга моя идея – че трябва, колкото и контраинтуитивно да ни е, да не действаме съгласно стратегията “Picking pennies in front of a bulldozer”, защото в един момент булдозерът може да те прегази и язък за всички пенита, които си събрал (колкото и комфортно да ти е било, докато си ги събирал) 🙂

---

_{P.S. Cover photo by kylie De Guia on Unsplash}