Здравейте. Борсовите пазари в САЩ през последните 3 месеца бяха в, напоследък, необичайно за тях положение, а именно спад. За мен този спад е нормален и очакван, а защо мисля така, ще споделя в следващите редове.
Последните два-три месеца дадоха изключително богат материал — правителствена криза, интересни решения на Фед, AI мания на нови висоти, последвана от сеторна ротация и геополитически напрежения в Близкия изток, чийто ефект пазарите тепърва може би предстои да оценят напълно.
Ще опиша нещата най-вече хронологично, за да покажа как доста от тях се навързват едно след друго.
1. ДЕКЕМВРИ 2025 / ЯНУАРИ 2026 — последни сигнали от “стария свят”
Декември затвори 2025-а с пазар, който изглеждаше доста самодоволен. Magnificent Seven с +23% за годината, а индексите достигнаха исторически върхове. Всичко изглеждаше добре. Анализаторите имаха нарастващи очаквания за бъдещите представяния на компаниите, но под повърхността вече се трупаха проблеми.
S&P 500 затвори 2025-а с нарастване от около 16% в доларово изражение — трета поредна година на двуцифрен ръст (като отчетем, че за същия период еврото поскъпна спрямо долара с почти 35%, за инвеститори от Европа с основна валута Евро ръстът за 2025г. въобще не бе толкова значим, а именно около 2.3% ), нещо, което не сме виждали от 1995–1999. Консенсусните прогнози за 2026 бяха прилично хайпнати: цел от 8,000 и потенциален четвърти по ред годишен растеж. Оптимизмът се усещаше като почти всеобщ. Технически, обаче, назряваха сигнали за предстоящи неприятности.
И нещо, което смятам за важно и сякаш не се обсъждаше достатъчно тогава: концентрацията. Само NVIDIA и Microsoft заедно — 14% от пазарната капитализация на S&P 500 — се очакваше да допринесат за 30% от прогнозираната доходност за 2026. Когато имаш “пазарен индекс”, доминиран от 5-6 компании, диверсификацията е до голяма степен илюзия.
Първият тревожен сигнал дойде от Япония. В средата на декември Банката на Япония (BOJ) вдигна лихвата до 0.75% — най-високото ниво от около 30 години, сигнализирайки категоричен край на дефлационните “изгубени десетилетия”. Защо ни интересува това? Защото yen carry trade — стратегията да вземеш евтини йени и да ги инвестираш в US акции или облигации — функционира на базата на значителна лихвена разлика между Япония и САЩ. Carry trades не се страхуват от днешната лихва — те се страхуват от утрешния тренд. И трендът изглежда ясен — Япония нормализира политиката си, докато Фед е в пауза => диференциалът се стеснява. В средата на януари спайк в доходностите на японски дъжавни облигации (JGB) изпрати US акциите ~2% надолу, но бързата пазарна реакция (реално слуховете за възможна интервенция от страна на BOJ) успокои нервите и пазарът се възстанови бързо. Епизодът беше по-скоро предупреждение.
Януари 2026 като цяло приключи добре. S&P 500 +1.4%, Dow +1.7%, Nasdaq +0.9%.
2. ФЕВРУАРИ — AI промени, слабост на трудовия пазар и секторна ротация
Февруари беше месецът, в който пазарът се запита за пръв път по-сериозно: “Може ли AI да е проблем, а не само решение?”
Да обясня какво имам предвид. AI досега беше “инфлационен двигател на очаквания” — компаниите харчат, а пазарът е във възторг ( например кръговите сделки за финансирания между NVidia, OpenAI, Oracle..). Но в началото на февруари се случи промяна, която промени наратив-а – Anthropic и OpenAI вкараха нови AI агентски функционалности в софтуера си и това удари акциите на традиционните софтуерни компании — инвеститорите осъзнаха, че AI намалява нуждата от програмисти и пряко удря приходния поток на много компании. Microsoft към момента на тази статия е към 29% от октомврийския си връх.
В същото време дойдоха и лоши данни за труда. Job openings за декември паднаха до 6.5 млн. — най-ниско от 2020–2021. Накрая на месеца S&P 500 затвори февруари с -0.9%, Nasdaq с малко над -2%. Всичко това се случи преди иранската война.
Сега, има и интересна ротация за отбелязване. Докато Tech беше под натиск, Energy, Utilities и Consumer Staples водеха. Това е класическо прехвърляне на капитали от сектори с очаквания за бърз растеж към такива с дефанзивни функции – с други думи defensive rotation. Такива гоелми прехвърляния на капитали са показателни за промяна в настроенията на пазара и е хубаво да се имат предвид 🙂
Положението към момента:
Индекси и секторна ротация — YTD Март 2026
3. 28 ФЕВРУАРИ — светът се промени
28 февруари 2026. Тази дата вероятно ще се помни дълго.
На 28 февруари 2026 г. САЩ и Израел инициираха координирани авиоудари срещу Иран в рамките на Операция Epic Fury, таргетирайки военни съоръжения, ядрени обекти и командна структура. Иран отвърна с ракетни удари по US бази в Персийския залив и по израелски градове.
Финансовите пазари реагираха незабавно, но сякаш, първоначално, не толкова уплашено. Наистина петролът тип Brent скочи до над $100 в първите дни, но веднага след това спадна, докато очакванията за бърз край на войната още съществуваха. Чуваха се изказвания, че всичко ще приключи бързо, но ако се върнем в историята – рядко подобни войни приключват за очакваното време. Тогава направих едно бързо шортче по темата – “Войната срещу Иран и възможни ефекти върху фондовите пазари“, като за съжаление за момента се реализира Иракския вариант – за поне 20 дни война, а не очакваните първоначално 5 до 7.
4. ХОРМУЗКИЯТ ПРОТОК — tail рискът, който се реализира
Иран заплаши, че ще атакува всеки кораб, преминаващ през прохода, което доведе до спад на транзитите там до 1-2 на ден от около 140 на ден преди конфликта. А през този проток преминава 1/5 от световния втечнен газ, както и голяма част от потребявания петрол по света. Това предизвика вълна от покачвания на цената на енергията по света, която още не е отразена изцяло в текущата инфлация. Цените на торовете също рязко нарастнаха. Докато протокът не бъде отворен за свободно преминаване, опасността от по-високи цени на енергийния компонент в производството на каквито и да е продукти, няма да е изчезнала.
Петролът се движи в момента до голяма степен от новините покрай войната:
Brent Crude Oil — Декември 2025 / Март 2026
IEA (Международна енергийна агенция) обяви най-голямото спешно освобождаване на резерви в историята си — 400 млн. барела, от които САЩ се ангажираха с 172 млн. от Стратегическия нефтен резерв за 120 дни. Ефектът: 400 млн. барела покриват теоретично едва около 4 дни от световното потребление. Резервите омекотяват шока — но не могат да заменят функционален логистичен коридор. Поради тази причина и пазарите, като цяло, игнорираха тази информация в дългосрочен аспект.
5. ФЕД — заклещен в “идеалната буря”
На 18 март имаше среща на ФЕД, на която той, очаквано, задържа лихвата непроменена в диапазон 3.5%–3.75%. Пресконференцията беше по-интересна от решението 🙂
Пауъл беше поставен в ситуацията, която централните банкери мразят: инфлация нагоре от енергийния шок, но трудов пазар, показващ признаци на охлаждане. Февруарският доклад за работните места показа загуба от 92,000 позиции — изненадващо лошо число, макар Пауъл да отбеляза, че зимните бури може да са изкривили данните.
Ключовата дума на деня беше **”stagflation”**. Пауъл отговори: *”Когато казваме стагфлация, нека припомня, че това беше термин от 70-те, когато безработицата беше двуцифрена и инфлацията беше наистина висока. Сега имаме напрежение между целите и се опитваме да го управляваме.”*
Технически е прав. Но това не променя същността на проблема, който може да се влоши, ако към двете неща, притискащи ФЕД към момента, се прибави и намаляващо потребление. Отговорът зависи изцяло от продължителността на конфликта.
Има и нещо, което пазарите следят внимателно и то е независимостта на ФЕД. Пауъл е практически в последната си среща като председател — мандатът му изтича през май, а Тръмп е посочил Кевин Уорш за наследник. Засега Пауъл успява да защити независимостта на ФЕД въпреки политическите атаки срещу него. Моето очакване е, че и при новия председател ФЕД ще продължи да е независим, но всичко това предстои да го видим 🙂
6. Пазарната картина днес
Към приключването на работната седмица (20.03.2026), S&P500 затвори почти на ниво 6500, което е към 7% под върха от януари 2026, но все още (в доларово изражение!) е с почти 16% по-високо от преди година. NASDAQ също продължава да е под натиск през март. Продължава да се наблюдава и секторната ротация на капитали, ако се има предвид по-доброто представяне на defensive секторите.
Искам да обърна внимание отново на Япония. Японските инвеститори са най-големите чуждестранни притежатели на US Treasuries — стесняващата се лихвена разлика ги прави все по-малко мотивирани да държат US активи срещу по-добре платените домашни. Централната банка там няма индикации да се е отказала от политиката си за вдигане на лихви, а в същото време йената този месец пада спрямо долара. На фона на flight to safety, който наблюдаваме към долара обикновено в подобни сериозни геополитически конфликти, такова движение иглежда нормално. Технически обаче на USDJPY графиката виждам формации (конкретно – заформяща се bearish divergence на седмична + на дневна отслабването на йената изглежда, че губи сила), които могат бързо да се развият в посока на поскъпване на йената, а това би довело до допълнителен натиск върху US пазарите, както на акции, така и на дълг.
7. СЦЕНАРИИ – накъде от тук
Нека обобщя всичко до тук 🙂
Въпреки прилично вдигнатия пазар, а и особено в контекста на текущите нива на CAPE, секторната корекция от януари и февруари тази година изглеждаше като здравословно поемане на въздух. Tech коригираше, останалото поемаше щафетата. Трудовият пазар изпращаше смесени сигнали, но дори според Пауъл икономиката на САЩ все още (б)е силна и дори растяща. Съответно Фед бе на пауза.
Войната промени всичко. Имаме енергиен шок, чийто мащаб е безпрецедентен в модерната история на петролните пазари. Имаме инфлационен натиск, идващ точно когато Фед искаше да види охлаждане. Имаме трудов пазар, показващ ранни признаци на слабост. И имаме геополитическа несигурност, която прави почти всяка прогноза закъсняла.
- Базов сценарий (бързо приключване): Ако конфликтът приключи в следващите 2–4 седмици и Хормуз се отвори — пазарът може да се вдигне силно. Energy ще коригира надолу, Фед ще получи пространство да реже лихвата преди края на годината.
- Разширен конфликт: Ако протокът остане затворен месеци — влизаме в сериозна stagflationary динамика. Фед е парализиран. Петролът при $130+ се отразява сериозно на разполагаемите пари на потребителите и свива маржовете на компаниите. В такъв сценарий S&P 500 може да тества нива и под 6,000.
Каквото и да мислите за посоката — позицията е добре да отразява повишена несигурност. Такива моменти на мен ми изглеждат подходящи за използване на комбинация от дълги и къси позиции, като идеята е печалбата от късите да покрие загубите от дългите, но това съм си аз. Друг вариант е да е излязал отдавна от пазара човек, но понякога не се случва както е добре на теория 🙂
Горното (с малки изменения – добавки или липси :Д) го има и в последното ми видео в Ютюб – “Пазарен обзор за последните 3 месеца с акцент към текущите геополитически събития.”
И да не забравим:
Нищо от тази статия не е инвестиционен съвет и не бива да се приема като такъв. Представената информация е с образователна цел. Правете собствено проучване преди всяко инвестиционно решение.
P. S. Cover photo by Stefano D’Aronco on Unsplash